film izle

Иван Гранитски: На книгата не трябва да се гледа само като на стока

Издателят Иван Гранитски беше гост на детски летен празник, организиран от читалище „Съгласие 1869“ – Плевен, където представи книжката си с детски стихове „Клепоушко“. Преди това Румен Петков направи дарение на библиотеката на най-старото плевенско читалище с книги от издателство „Захарий Стоянов“. Издателят Гранитски отговори на въпроси на плевенски журналисти за кризата при издателите, читалищата и духовността не само в условия на коронавирус…

Иван Гранитски е роден на 24.12.1953 г. в София. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е редактор и заместник главен редактор на вестник „Пулс“, зам. гл. редактор на вестник „Литературен фронт“, главен редактор на списание „Черно и бяло“, директор на ИК „Христо Ботев“. През 1995 – 1996 г. Гранитски е начело на БНТ. Година по-късно създава издателство „Захарий Стоянов“ и е главен редактор на списание „Везни“. Автор на 25 книги с поезия, критика и публицистика, между които „Поезия и поетическо самосъзнание“, „Литература и национална съдба“, „Преди да дойде здрача“, „Атлантида“, „Луди водят слепи“, „Партийните Тартюфи“, „Ловци на метафори“, „Бездна“.

-Г-н Гранитски, отново сте в Плевен, но този път поводът е детски празник. Ваши книги са и част от дарението, което получава втората по големина библиотека в града…

-Радвам се, че отново съм в града герой Плевен по повод това мило тържество – литературно четене с участието на дечица. Също днес Румен Петков прави поредното голямо дарение от книги. Повече от 3 десетилетия, независимо на какъв пост е, това е човекът, който винаги е мислел за библиотечните фондове, за читалищата, за училищата. И ето това дарение от детска литература, художествена, научна, справочна, историческа, философска, днес дарява на това прочуто плевенско читалище. На тържеството децата също ще получат подарък по една детска книжка. Този пример, който Петков дава, трябва да бъде заразителен пример за цялата страна.

– Като автор вече и на детска книжка – трудно ли се пише за деца?

– Самуил Маршак казва, че за деца трябва да се пише като за възрастни, само че по-добре. Старая се да бъде така и при мен.

– Стана дума за търговския характер на някои читалища. Какво е Вашето мнение по този въпрос?

– Ние също смятаме – не само аз, но и Асоциацията на книгоиздателите в България, че това е порочна формула, както при здравеопазването. По погрешна формула се тръгва. Не трябва читалищата да бъдат търговски дружества, тъй като те са създадени още преди да има българска държава и благодарение на читалищата и килийните училища, които са издържани от общинитe, се е възродила съвременна България.

Трябва да има радикална промяна на държавата, на държавните институции към читалищата. Те в никакъв случай не трябва и не могат да бъдат търговски дружества. Така трябва да е и с болниците.

Читалищата и болниците се грижат за духовното и физическото  здраве на нацията. Едни политици, които не осъзнават значението на читалищата за България, едва ли имат голямо бъдеще.

– Как оценявате намаляване ДДС върху книгите и ще има ли това добър ефект върху издателската дейност?

– Първо, това беше едно действие отдавна закъсняло. Второ, то е притурено по странен начин и необясними причини към хотелите и ресторантите. Трето – не е обмислено както трябва. Четвърто – е даден срок временен, до края на следващата година. Съмнявам се дали има сериозни разчети от страна на Министерството на финансите. Не случайно те имаха възражения и самия министър Влади Горанов.

– Ще поевтинеят ли книгите?

– Ефектът ще бъде малък във финалната част само на продажбите, тъй като цените на полиграфическите материали – хартия, лепило, картони, мукави и др., са с 20 % обложени. И фактически за издателите остава един малък остатък, който ще се изчисли, но ще бъде между 2 и 3% реално намаление. Освен това пак казвам, не това е подходът. Трябваше другояче да се постъпи.

– Как? Какви са добрите световни практики, според Вас?

– След като и България се е присъединила към така наречения библиотечен стандарт за европейските държави, тя отдавна беше длъжна да отделя 9 – 9.5 млн. лв. годишно за захранване на библиотечните фондове. Знаете, че в последните години с големи мъки се отделят по 900 000 лв., т.е. 10 пъти по-малко отколкото сме задължени. Уж сме членове на ЕС 12 години, но и тук не си изпълняваме задачата.

Виждам, че Министерството на културата полага усилия, но знаете, че това са последна грижа на нашите държавници – културата и образованието. Въпреки индивидуалното желание на този министър на културата и министър на образованието. Това трябва да е решение на правителството или парламента. От там идва бедата. И библиотечните работници отдавна плачат, че библиотечните фондове са парцелосани, безнадеждно остарели.

Просто там трябва да се реши въпроса, който е измислен и е решен във всички балкански страни. Половината от тиражите на националните автори, които се издават в Турция, Гърция, Сърбия, дори  Македония и Румъния – се откупуват с държавна помощ и влизат в библиотеките. Това е по-разумният начин, отколкото временното редуциране на ставката ДДС.

– Но все пак това е някаква стъпка…

– Да, не е лошо, но защо 9, а не 5 или 3 процента, както е във Франция. Защо да не е нулева ставка за книгите, както е в половината страни от ЕС? Виждате, че пак се действа на парче, юруш и аз мисля, че има елемент и на политическо заиграване.

Според мен стратегически трябва да се реши и да се следва не от едно правителство и за един мандат, а за 50 години напред.

– Как оцеляват издателствата днес?

– Трудно. Вече повечето от малките издателства са спрели своята дейност. Да кажем фалити – не е точна дума, защото голяма част от частните издателства са семейни – от двама, трима човека. По-мащабните издателства се справят с кредити – такъв е и нашият случай. Така че делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Те са хвърлени на вълците – който оцелее, оцелее. Въпросът обаче не е търговски само, макар че книгата е стока. Книгата преди да бъде стока, особено класическата българска литература, съвременната литература а и световната класика, е духовна опора, мост, по който преминават бъдещите поколения. Трябва да се осъзнае това от сериозната държава и тогава търговският елемент ще отстъпи на втори план. Хубаво е да има възпроизвеждане, печалба за книжарниците, печатниците, а и за самите издатели, за да могат да дават хонорари на преводачи, автори. Но над всичко, според мен, трябва да бъде висшият държавен интерес – една стратегически обмислена политика.

– Какво бихте искали да не забравят плевенските деца?

– Че живеят в град герой, че тук са едни от най-умните млади момчета и едни от най-красивите жени в България. Да не забравят това, да пазят своя ген и своята национална идентичност. И да четат повече.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация