film izle

Крум Първанов: Все още сънувам пожарите, които съм гасил

Сподели
Етикети

Крум Първанов близо 30 години работи като пожарникар в Червен бряг. По време на трудовия си стаж е участвал в тежки пожари, които ще запомни завинаги. Пенсионер е от месец, но все още сънува пожари. Чуе ли сирената, знае с коя кола неговите колеги пътуват към инцидента. За професията пожарникар – от първо лице, ще разберете в интервюто с Крум Първанов.

– Г-н Първанов, защо избрахте професията пожарникар?

– Започнах да работя като пожарникар, защото харесвах професията. И до последния момент си я харесвах. Хуманна професия е, помага се на хората. Хубаво е да има последователи. В началото имах лични познати, които бяха започнали работа там и от тях добих обща представа за живота в пожарната, за дейността.

– Какви качества трябва да притежаваш, за да я работиш?

– Като всяка професия, така и тази – трябва да я харесваш, да я обичаш. А тя е такава професия, че трябва да помагаш на хората, което ти създава някакъв вид удоволствие. Специално при мен е така. Когато тръгнеш към пожар, хората са стресирани, а после ти благодарят, че си им помогнал. И за нас е добре – че сме си свършили работата.

– Физическата подготовка важна ли е? Вие сте бил спортист…

– От малък съм започнал със спорт – предимно волейбол, после футбол. Играл съм 14 години професионално във футболния отбор на Червен бряг. Доста добре се чувстваш в пожарната след това – и физически, и психически. Издръжливост се изисква както при физическия изпит, така и при гасенето на пожари.

– С какво ще запомните службата в пожарната? Кой беше най-страшният момент?

– Много са моментите. Винаги отиваш с нагласата, че нещо лошо се е случило. Иначе на всеки пожар са различни ситуациите, трябва да вземеш решение на самото място какво трябва да направиш. Първо трябва да се спасят хората, защото най-важен е човешкият живот, и след това сградите. Най-фрапиращият случай е с пожара във влака София – Кардам. Пожарът беше станал малко преди Червен бряг и бяхме изтеглили вагона максимално близко, за да има достъп и да е по-далече от гарата. Първо спряхме тока, после започна пожарогасенето, спасяването на хората… цяла нощ бяхме там, и следващия ден. Най-страшното, което ми се е запаметило в главата, са задушените хора. След като се е запалило, хората вътре само 4 – 5 вдишвания са могли да направят, блокира системата и там оставаш. Има и други случаи, но този… Каквото можахме, направихме. Спазвахме всички инструкции, но някои неща не могат да се спасят. Дано не се случва повече такова нещо. Сега там има паметник. Хубаво беше хората да са тук, не паметникът.

Гледаме човешкият живот да е на първа линия. Винаги има напрежение, но се свиква. Изпълняваш всичко и продължаваш. След като се прибереш, в близките дни се появява картинката, понеже все пак е човешки живот… то ти остава. Времето лекува малко. Защото знаеш, че каквото сме могли сме спасили. Но си остава. И до ден днешен си имам такива спомени. Запомнящи се са картините от катастрофи, които доста зачестиха напоследък. Като знам какво съм видял, съм станал още по-внимателен на пътя.

– Какво си казвахте със семейството като тръгвахте за работа?

– Те ми пожелаваха леко дежурство и да нямам работа. Но все се случваше по нещо.

– Помните ли първия си работен ден?

– Започнах първия си работен ден с 4 пожара – два горски и две къщи. Последният ми работен ден пак имаше 4 пожара, но само горски. Запомнен е и първият, и последният ми ден от престоя ми в пожарната.

– Как се чувствате, като чуете сирените?

– Настръхвам. Като си свикнал с този звук знаеш, че колегите ти отиват някъде, за да помогнат на някакви хора. Този звук няма да забравя никога. Все още разпознавам кой автомобил минава и къде отива.

– Спите ли спокойно вече?

– Честно казано, да. Преди си имаше адреналин, нощем се събуждах. Сега съм забелязал, че доста по-спокойно спя. В съня ми се появяват пожарникарски случки все още. Но вече не очаквам неприятни изненади, по-спокойно е.

– На 14 септември ще празнувате ли с колегите?

– Ще продължавам да отбелязвам този празник винаги, все още съм си пожарникар. Като погледна техниката и все нещо ми се връща в съзнанието. Но всяко нещо си има начало и край.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация