film izle

Люси Дяковска: Всеки плевенчанин е свързан с парк „Кайлъка“ и само заедно можем да го възродим

Сподели
Етикети

Люси Дяковска е популярно лице от музикалната сцена – българската и световната. Плевенчани обаче все по-често я срещат в едно любимо място за разходки – парк „Кайлъка“, заета с новата си благородна кауза. Дейността и целите на своята фондация „Аз съм Кайлъка“, Люси представи пред граждани преди дни. Защо се е заела с тази кауза, какво е за нея „Кайлъка“, има ли хобита и как се казват те – ще разберете от едно емоционално и сърдечно интервю с плевенчанката с голямо сърце Люси Дяковска.

Люси, как и защо стигна до идеята за фондацията „Аз съм Кайлъка“?

– През годините се наблюдава едно прехвърляне на топката по отношение на защитената местност „Кайлъка“ и градския парк, който се намира в нея. След много размисли и реално сблъскване с проблемите, които са много явни в този парк, аз за себе си взех едно решение: като гражданин на Плевен искам и трябва да направя нещо. Това беше първата крачка към създаване на фондацията.

Получи ли подкрепа и от кого?

– Беше ми ясно, че трябва да се привлекат гражданите на Плевен. В един момент трябваше да приемем, че няма средства – това е факт, и да се спре да се търсят отговорни. Защото много често, до края на живота си, може да прехвърляме топката и да не се случва нищо. Доброволческите акции, които започнах преди две години, показаха, че плевенското общество иска да бъде обвързано с различни инициативи, които да помогнат за възраждането, обновяването на този парк. И те дадоха категоричния пример на това, което аз реших, че може да бъде направено като нещо много по-мащабно, като граждански проект за това място – ключово за всеки плевенчанин. Намерих съмишленици – мой много близък човек от детството, едно момиче, с което сме израснали заедно, един категоричен гражданин на Плевен и спортист – Деси Иванова. Третият човек – председателят на „Доброволци за Кайлъка“ Мирослав Грозданов, който започна възраждането на отделни обекти заедно с много хора, които подкрепяха тези цели. Доц. Росен Цонев – един от големите еколози на България, човекът „Натура 2000“ за целия Плевенски окръг, успяхме да привлечем като един от експертите на фондацията. Визията за „Кайлъка“ не може да стига до една горе-долу окосена поляна. Тя трябва да е по-голяма от нас, за да можем да изпълним поне половината от нещата, които това място трябва притежава. „Кайлъка“ е изграден чрез любов от доброволци и доброволци продължават сега да работят.

– Оптимист ли си?

– Няма как един човек да има мечти, ако не е оптимист. Защото всеки ден тези мечти биват сринати от първото отрицателно мнение или от негативизма, който много хора носят в себе си – че нещо не може да стане още преди да бъде започнато. На този етап само ние си финансираме нещата, защото искаме да структурираме работата, да стартираме, за да видим накъде отива пътешествието. Не говорим за състояние на алеи, детски площадки – това са в последствие създадени неща. Започнахме вече с прочистване на тези урбанизирани части на „Кайлъка“. Десетки дървета са буквално унищожени от плевелите.

Хубаво е да се види колко хора от бизнеса искат да се включат с помощ за тази кауза. Подготвяме членски карти – който стане член на фондацията, ще може да се възползва от различни бизнеси в града и намаления в тях – ресторанти, охранителни системи, магазини. Бизнесът ще се подпомогне, хората ще бъдат облекчени, ние ще бъдем подпомогнати и никой няма да има чувството, че е ограбен. Да си доволен, че помагаш – това е много важно.

– Какво предстои в обозримото бъдеще?

– Това, което вече започнахме чрез взаимната работа със затвора в Плевен. Тази дейност е изключително скъпа и дори държавата да даде пари, с тази взаимна работа можем да се справим, а парите да се използват за нещо друго. Осигурили сме залесяване. Проведох разговори със зам.-министъра на земеделието и горите. Този проект ще бъде направен взаимно с РИОСВ и Лесотехническия университет, където също сме провели разговори. Дарението на кошчетата беше предложение, което ние приехме веднага. Откакто ние започнахме да говорим много за „Кайлъка“, има едно по-различно гражданско отношение към опазването му. Още през октомври започвам турне по училищата. Всичко, което казах на срещата, да кажа и на тях. Засилваме спортните активности. Моя голяма мечта е да започнем да организираме рано сутрин активности с възрастни хора – като гимнастика на входа на парка.

– На срещата с граждани каза, че предстои възстановяване на осветлението…

– Проведох няколко разговора с ЧЕЗ и съвсем хипотетично им казах: Добре, какво ще стане, ако Фондацията се грижи за парка, а вие като дружество, милеещо за клиентите си, ни помогнете. Защото в „Кайлъка“ има ваша мрежа, макар и неподдържана. Няколко седмици по-късно получих отговор, че са съгласни да ни съдействат. Говорим за мрежата до язовирите. Едни от големите богатства на парка се намират след хотела – като Винаровата къща. Тепърва ни предстои да поискаме къщата за стопанисване и реставриране. С добра подкрепа от строителни фирми, които са готови да помогнат, тази къща може да бъде възстановена и тя да стане прекрасен музей на „Кайлъка“. Историята му е невероятна. В Държавните архиви има около 1 000 документа за създаването на парка, много снимки. Факт е, че това беше едно от най-популярните места в България, но вече се позабрави.

– Имаш ли си твои детски спомени от „Кайлъка“?

– Аз съм прекарвала голяма част от 80-те години в „Кайлъка“, защото дядо ми (Иван Вълев, б. р.) и Северняшкият ансамбъл, който той ръководеше, бяха там. Пеша тръгвах, минавах по алеите, отивах в ансамбъла и слушах, пеех, танцувах.

Преплувала съм малкия язовир на широчина в тийнийджърските си години. Не мога да кажа, че съм голям плувец или че плуването ми е страст, защото имам вътрешен страх от дълбоки води. За мен беше голямо геройство. Докато плувах, си казвах: „Сега ще дойде голяма риба и ще ми изяде крака!“ или: „Сега ще се оплета в някакво растение. Хайде по-бързо, още малко!“ (смее се).

Мой голям спортен спомен от „Кайлъка“ е медал, който спечелих от състезание по дълго бягане със ски. Бяхме разделени на момичета и момчета и аз спечелик, сигурно защото бяхме само четири момичета. Не спирам да се връщам към това. Тези състезания се случваха в алейната мрежа от хотела до гъбарниците. Бяха различни зимите – по-студени и по-дълги, но всички алеи бяха така препарирани, че човек можеше с кънки, със ски по цял ден да се разхожда. Очакваме до две седмици да ни бъде дарен трактор за обслужване на парка и през зимата, и през лятото.

– Мислиш ли, че нещата ти се получават, защото си Люси Дяковска?

– Може би играе някаква роля, че аз съм аз. Аз съм много скромна спрямо моите персонални нужди. Никога не съм могла да си искам някакви неща за себе си. Но сега като става дума за „Кайлъка“, се пазаря като циганин. Винаги смятам, че може и повече.

Намерихме влакчето в гаражите на един земеделец. Някой му го бил оставил и си карал работниците с него до едно село. Обеща да ни го върне и ще възстановим и тази атракция на парка.

– Планове за сцената имаш ли?

– В момента малко спрях поради лични причини. Изявите ми ще бъдат отново за Коледа. Аз съм ОК малко да почина от сцената – не защото съм се изморила, а защото не знам как ще се справя на нея без най-важния си човек и критерий за сцената – моята майка. Оставих нещата да се уталожат и да намеря един нов път към сцената. Което може би със сигурност е добре.

– Как ти се отрази епидемията?

– Това време, което имахме по време на карантината, трябваше да дойде. Прекарах го в „Кайлъка“ – тези пролетни слънчеви дни в снега, тази свежест на пролетната зима, това много ниско слънце, което пресича голите дървета и тези миниатюрни следи на диви животни в снега и моите кучета, които все търчат да ги търсят… Между другото, в „Кайлъка“ има чакали и трябва да се внимава, защото те и по кучета много ходят. Освен златката, която за съжаление много обича катерички.

– Да те върнем пак на сцената. Кога беше първата ти изява в Плевен?

Първото ми участие беше през 1991 г. в читалище „Съгласие“ на републиканско състезание по брейк денс. Тогава с моята приятелка Славена Даскалова изпяхме една песен на Марая Кери „Vision of Love“. Аз изглеждах изключително нелепо, приличах на Милена Славова. Един изключителен аутфит: жълта риза, черни шалвари, тиранти и бомбе. Нарисувана отстрани, с избръснати страни на главата, пееща Марая Кери. Пазя снимки още – аз съм на сцената с един огромен божур. Тогава Младежкият дом ни пое като мениджмънт и ни плащаха за всички участия. Никой не ни вярва, че ние като младежи сме получавали хонорари – за празника на бирата, мис новини, балове и т. н., 15 – 18-годишни. Имахме много интересни и много работливи ментори, които се интересуваха от развитието на културата на младежта. Бяхме оставени да правим това, което искаме. Това е нещо, което много липсва в днешно време, има огромен потенциал, но няма кой да се захване с това.

– Какво не знаем за теб?

– През август 1997 г. трябваше да напусна Германия, където бях с ученическа виза, и да чакам да ми издадат работна, за да мога да започна работа там. Това продължи до януари. Започнах да шия един гоблен с Мики Маус. И слушах немски програми. Не го завърших, защото тръгнах. Не завърших фона, но фигурата е готова, може сега да го завърша. (смее се). Ако някой ме познава и му кажа, че шия гоблени, ще пита: Ти ли, бе?!

– Очевидно това не е твоето хоби. А имаш ли друго?

– Не. Моите кучета са ми хоби. Те вече са четири. Първородната е Мели. Преди две години дойде Рохи. На 8 януари в парка ни срещна един изключителен джентълмен, много зле изглеждащ – Джери, който е феноменален. На 22 юли откупих един мъник на 7 месеца от един двор на синджир в Победа – Оскарчо. Мели все още получава най-голямото внимание. Ако някой я попита има ли едно желание, тя би казала: Изхвърлете останалите досадници, искам си майката обратно! Двете момчета си играят заедно, те нямат никакъв допир с нея, тя не желае да контактува с тях и все едно не съществуват в едно пространство.

– Какво би искала да кажеш като завършек на нашия разговор?

– Когато всеки един от нас остане сам и се погледне, категорично може да каже: „Аз съм Кайлъка“, защото поема някаква отговорност, персонална. Всеки един от нас има връзка с този парк. Още по-важно е обаче да се обединим зад каузата за възраждането на парка, тогава мисля, че може да кажем: „Ние сме Кайлъка“, защото това, което е пред нас, можем да го направим само заедно.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация