film izle

Стефан Диомов: Мелодичната музика отиде в ъгъла

Стефан Диомов е един от най-популярните български автори на песни. 60 от тях вече са събрани в три диска, обработката на които направи плевенчанинът Максим Горанов. Буквално всеки момент от печат ще излезе и автобиографичната му книга „Белите и черни клавиши на моя живот“. Разговаряме с него в студиото на Максим Горанов – за музиката и баланса между черното и бялото; за приятелите, хобитата и смисъла на нещата…

Г-н Диомов, какво Ви води към Плевен? (интервюто е взето миналата седмица, б.а.)?

– През годините работих с много музиканти и се оказа, че най-качествените записи съм направил при този човек. Реших да направя този троен албум с 60 отбрани песни (написал съм над 500), които, според мен, са оставили следа във времето, хората ги познават, някои са позабравили и искат да си ги припомнят. И ако може да ме споменат с добро. В момента събираме откъде ли не тези песни и Максим прави необходимия обзор на цялото това чудо. Много е трудно, за всяка песен отделяме много време, отглеждаме я като едно цветенце. Докторска работа. Когато стане дума за Плевен, всички казват: „О, там е Максим Горанов.“ Той е реклама за града.

С Максим Горанов в студиото в Плевен

Имате ли любима песен?

– Не. Имам любими песни, но те не са популярни. Песните, които си харесвам, имат малко гледания. Тези, които много са ми омръзнали, хората много харесват. Някои от тях имат над милион гледания.

Каква е „рецептата“ за една хубава песен, според Вас?

– В една песен трябва да има много точно адресиране на посланието. И когато тази песен е много сложна, не се получава. Когато е много простичка, пак не се получава. Има една златна среда. Точният път до сърцето на слушателя е много трудно да се улучи. Това може да го направи само един голям майстор. Всяка песен иска своето – една песен иска оркестър, тимпани. Друга – само една китарка и пак става голяма.

Как подреждате толкова много мелодии в главата си?

– Понякога е кошмар. Трудно е и трябва да свикнеш. Добиват се професионални навици. Човек работи с една песен и в един момент я забравя. Понякога е много ценно качество да забравяш. Особено при музикантите. Малко преди да си легнеш, трябва да си забравил всичко, за да имаш спокоен сън. Иначе цяла нощ сънуваш песента и започваш да я мразиш. Когато нещата са спокойни, вървят идеално. Когато се натрупват много ангажименти, нещата започват да се изкривяват. Навремето правехме по 300 концерта годишно. Сега са по-спокойни времената. Особено по време на пандемия (смее се). Работя по-малко и се опитвам за сметка на това да е по-качествено.

Когато се обръщате назад, за какво си спомняте с носталгия?

– Ние нямахме съвременните условия – нямахме джиесеми, джипиеси – тези фантастични удобства. Аз нямах дори домашен телефон. Нямахме коли, пътувахме с влак. Бях научил наизуст мелодиите от влаковата уредба. Много често ставаха грешки, обърквахме обектите, не можехме да намерим хората… Беше времето, когато ние трябваше да правим неимоверни усилия, за да се случват нещата. Днес младите са много облагодетелствани. Има интернет, страхотна дигитална техника. Дори да пееш фалшиво, техниката всичко оправя. И те се ползват. Има неща на много високо техническо ниво, това е хубаво. Не говоря за самите песни, които понякога са много глуповати и евтини. Навремето ние бяхме пионери – за да влезеш в радиото, трябваше да чакаш със седмици и месеци, за да записваш. Как да го кажа по друг начин… трябваше да поднесеш много кафета на много хора, за да те допуснат да запишеш. Когато дойдоха прекрасните условия, ние остаряхме. Няма нищо идеално на този свят.

Вашата музика все още се слуша от поколения българи…

– Все по-трудно става, все по-малко е публиката и за това не е виновна пандемията. По начало това е моето голямо разочарование. Мелодичната музика отиде в ъгъла. Има някаква евтина музика, която лесно се продава, завладя пазара и отърване няма. Простащина, ниско ниво. Но това е положението. Целият свят е така. Като гледам какви награди раздават… Край нас има едно училище. Покрай него чувам музиката, която слушат младите и съм ужасен – кючек и рап безумен. Това е Бургас!

Преди години, когато учех музика, смятах, че ще се докосвам до съвсем друга стилистика, че тази музика ще храни душата ми. Много често искам да си сменя занаята.

С какво?

– Вече е късно (смее се). Неописуемо е желанието ми да снимам. Голямото ми хоби е да обикалям света и искам най-сетне да му се отдам. Посетил съм над 80 държави, от 10 години насам покорих най-великите световни пейзажи. Всичко това претворих във фотоплатна. За последните години направих 7 изложби. Последната беше в София и ме окрадоха – отнеха ми седем огромни платна. Очакваха от общината много да се разсърдя. Да, бях разочарован, но същевременно се зарадвах, че някой е харесал моите работи толкова много, че да ги открадне.

За какво не Ви остава време?

– Все не ми остава време да поживея. Обикалял съм света, но все не ми е оставало време да постоя, да се полюбувам на природата, на морето, на океана – обикалям навън и търся какво да снимам. За да показвам и да разказвам. Някакъв дух се е вселил в мен, огромно желание да разказвам преживяното. Знам, че е казано – най-прекрасното пътешествие е споделеното пътешествие. Искам всички да видят това, което аз съм видял и което е преобърнало сърцето ми.

В тази връзка – всеки момент от печат ще излезе автобиографичната Ви книга „Черните и бели клавиши на моя живот“…

– Да, тя е вече завършена и затова съм благодарен на пандемията. Паднаха ми всички участия, повече от 50, затвориха и границите, а щях да ходя в Аляска тази година. И ми пропадна всичко. Реших, че трябва да правя нещо. И направих нещо, което никога не съм очаквал – с писане да преживея отново живота си с всичките му грешки и възторзи. На едно място четох, че автобиография се пише само веднъж и много внимателно трябва да обмислиш онова, което пишеш. Защото около мен е имало много хора и много съдби и човек с едно неразумно писание може да обиди много хора. И се убедих, че писането на автобиография е едно невероятно приключение, но то предизвиква много неочаквани твои решения.

Какво Ви донесе това приключение?

– Такава дейност облагородява. Изведнъж съзнаваш своите грешки. Това е много важно да проумееш – че всички тези неудачи през живота не се дължат толкова на хората около теб, а на самия теб. Изведнъж съзираш грешките си 30-40 години по-късно, когато е трудно да ги поправиш. Това е най-важният урок, който си взех от този мой първи и последен опит да пиша. Иначе преживях много приятни минути, с много хора се срещнах, защото те ми бяха необходими да опресня спомените си. Описвам история, която започва преди 50 и повече години, не всичко мога да си спомня и не бива да бъда неточен. Забавно е иначе. И отговорно. И сега тази книга ще бял свят след няколко дни. И аз умирам от страх, защото е същото като да напишеш песен.

Знаете ли кое е най-трудното нещо при написването на песента? Тогава, когато я представяш на приятели. Когато трябва да седна на пияното и да им кажа: Чуйте какво написах. Този момент е ужасен. Защото ти свириш и с периферното зрение следиш за тяхната реакция. Която е или покашляне и свеждане на поглед (показва го) или погледи вперени в теб: Много е гот! Същото е и с тази книга. Вече съжалявам за много неща, които не съм написал и съжалявам за много истини, които съм научил в живота си и които не успях да споделя. Животът ми беше много шарен, пъстър, пълен с приключения и не всичко успях да напиша в тази книга. Сега се сещам за разни неща, но е късно – книгата вече е напечатана. Като влак, който пропуска спирка.

Баланс между черните и бели клавиши има ли?

– Ами да. Мисля, че едно към едно е резултатът. Имал съм много беди, но и много слънчеви моменти. Не мога да се оплача от живота си. Хората обикновено казват, че толкова си харесват живота, че биха го преживели отново същия. Аз не казвам така. Съзирам своите грешки и казвам: Ако пак трябва да преживея живота си, много неща бих повторил, но и много бих отиграл по друг начин.

Но пак щяхте да правите музика…

– Със сигурност. Но зависи от времето, в което живееш. Ако се върна пак в комунистическо време, нямам това желание. Аз живях трудно по време на тази обществена нагласа на нещата. По време на режима ние – творците, нямахме свобода. За един творец това е най-важното – да имаш свободата да изразиш мисълта си, никой да не ти попречи и да не ти сложи крак. В книгата си описвам много такива случки с властта, когато тя не беше права. Ние бяхме едни възторжени хора, които искаха да работят и да правят песни. Нищо друго. Ние не сме били политически ангажирани, за да ни гонят. А ни гонеха. Така че ако преживея живота си отново, бих бил друг човек, ако не беше този строй. Срещал съм прекрасни хора и не мога да понеса факта, че те вече не са край мен. Аз ставам все по-сам и все по-сам. Такъв е животът. Годините са много.

Оптимист ли сте?

– Оптимист и смятам, че стойностната музика остава.

Стефан Диомов е роден на 16 февруари 1945 в Бургас. Става известен като ръководител на вокалните състави “Тоника” и “Тоника СВ”. Работи като вокален педагог и художествен ръководител към Ансамбъла на ГУСВ в София. Занимава се с музика от 1961. Създава вокален квартет “Тоника” през 1972 към Културния дом на транспортните работници в Бургас. Първата му песен е “Балада” – I награда от Младежкия конкурс за забавна песен през 1974. Първа награда от същия конкурс печели и “Интимно” – 1978, а втора – “Къде си” – 1979. През 1982 “Приятели” е обявена за “Мелодия на годината” в конкурса на Българската телевизия. Песните “Сбогуване” и “Разказвай ми” са отличени с първа награда на конкурса “Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора” през 1975 и 1979. От 1986 до 1991 е главен художествен ръководител на група “Магистрали” към Транспортни войски. През 1992 се връща в родния Бургас, където основава група “Горещ пясък” към община Бургас. Две години по-късно успява да изглади всички противоречия и събира членовете на ръководените от него вокални групи във “Фамилия Тоника”. Новата формация има изключителен успех, а песента му “Здравей, как си приятелю” печели годишната класация на “Музикална борса” по Хоризонт на БНР за 1995. През 1996 възражда конкурса “Бургас и морето” и е директор на следващите издания. Сред популярните му песни са “Мария”, “Ако помниш”, “Разказвай ми”, “Дъждовно реге”, събрани в троен диск с хитовете му, издание на “Стефкос мюзик”.

Снимки: „BG Север“ и личен архив

Коментар

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация