Езическата символика в празнуването на Великден

Великден и Коледа са най-големите християнски празници. Наред с това обаче в тях има запазени езически ритуали и символика. И в двата празника се наблюдава феномена на заместването, при който даден езически празник се замества с християнски. Великден е празник на събуждането на природата, на преминаването от зимния „сън“ към живота. В древните времена празникът се свързва с фригийския бог Атис, чието възкръсване е било празнувано в Рим на 24 и 25 март. Пролетното равноденствие в гръцки говорещата част на света пък се свързва с бога Адонис. И в двата случая обаче става дума за възкръсването на божествата след зимния им сън, в който се смята, че те са мъртви. Не случайно латинският Атис е обединявал в себе си мъжкото начало от бащата до сина.

Митологичната същност на Великден е свързана с възраждането за нов живот и точно този елемент я сродява с езическото възприятие за преход към пролетта и лятото, в които природата циклично се преражда. И до днес част от Великденската символика носи езически елементи, свързани с възкръсването на живота, сексуалността и плодородието. Така например паленето на свещи на Великден се свързва с древната практика да се пали нов огън от огъня на открито в деня на Астарта и да се изпращат запалени парчета дърво във всеки дом, за да се запалят огньове и да се осигури закрила от боговете на гръмотевицата, бурята и урагана – традиция, която все още е запазена в някои части на Германия.

Забраната за работа и постенето пък са табута, чрез които древните са предизвиквали последващото плодородие и изобилие. Важна е и ролята на обредните хлябове и козунаците. Те са своеобразна житна жертва в чест на възраждането, възпроизвеждат смъртта, погребването на зърното и неговото израстване. Подобна е и функцията на боядисаните яйца, задължителни за обредността на празника. В езическия свят яйцето е символ на живота, на плодородието. Част от древните са смятали, че самата Земя е произлязла от яйце. Първото яйце се боядисва в червено, защото това е знакът на слънцето и червения бик, носител на мъжката сексуалност.

Виталността на езическата обредност се забелязва и в ритуалите след Великден, както и в моминските обреди преди празника – лазаруване и кумичене. И в двата празника доминират жените, които или вече са готови за женитба (което означава преди всичко сексуалност и готовност на зачеване), или пък си търсят подходящия жених. В древните времена жените са предлагали, а мъжете са избирали. Извадената на показ готовност на жената да бъде оплодена възбужда мъжкото желание за продължаване на рода. Във Великия ден – неделя, пък момите се люлеят на люлки. Люлеенето само по себе си е знак на половия акт. Според древните поверия в нощта на възкресяването на божеството половият акт е приближаване до божественото начало и сливане със силите на природата. Заченатото в такава нощ дете пък носи белезите на лидер и има силите да обединява. Затова с различни магии и гадания момите се опитват да повишат мъжката сила на мъжете. Ритуалното сливане може да се извършва и пред погледите на цялата общност. В сряда след деня на възкръсналото от зимния мъртвешки сън божество пък девойките и жените правят ритуално измиване. То се извършва задължително в река или поток, като жените се мият срещу течението, което да отнесе измитото. Така древните са вярвали, че се чистят от вредните влияния на зимата и са готови за пролетта и лятото.